Стивън Кови говори за емоционалната банкова сметка. Определя я като метафора, „която описва колко доверие се е изградило в дадена връзка. Тя е чувството за сигурност, което имаме с друг човек.“ И уточнява, че когато доверието е на високо ниво, общуването е лесно, ясно и ефективно. И обратно – когато нивото на доверие е ниско, банковата сметка свети в червено.
Емоционалната сметка влиза сериозно в онази трудна „игра“ между родители и пораснали деца. От една страна, родителите разбират колко бързо минава времето и сякаш вчера „детето беше в градината, днес е в 7 клас“, когато вече промените в настроенията и взаимоотношенията са на лице. От друга страна, родителите сякаш не осъзнато подготвени за тази промяна и не знаят как да реагират на тази нова обстановка, в която детето не се държи вече като дете, а започва да се отстоява.
От трета страна е тийнеджърът, който се вижда различен, попораснал, но все още контролиран от родителите, все още ограничаван, „както когато бях в 1 клас“. И точно тук идва мястото на доверието между дете и родител!
Ето какво пише Ст. Кови за тези взаимоотношения:
„Да допуснем, че синът ви е в тъкмо в тази възраст и нормалният ви разговор протича по следния начин: „Почисти стаята си! Подстрижи се! Не забравяй да изхвърлиш боклука!“ След известно време тегленето от сметката многократно ще надхвърли депозитите.
Сега предположете, че синът ви е в процес на взимане на важни решения, които ще определят живота му. Но равнището на доверие е толкова ниско и комуникацията е толкова ограничена и механична, че той просто не би приел никакъв съвет или напътствие. Навярно вие притежавате мъдростта и познанието да му се помогне, но тъй като сметката ви вече е на червено, той ще вземе решението въз основа на собствения си, не особено богат емоционален и житейски опит, което може да доведе до отрицателни последствия.
Това, от което се нуждаете в случая, е положителен баланс, който ще ви позволи да общувате по тези деликатни въпроси. Какво бихте могли да направите?
Какво би станало, ако започнете да влагате депозити във връзката? Сигурно е възможно да бъдете малко по-сърдечни, например, да донесете списанието на любимия му спорт или просто да му помогнете, когато работи над някакъв проект. Или пък да отидете заедно на кино, или да ядете сладолед в парка. Навярно най-важният депозит, който бихте могли да направите, е да слушате, без да бъдете съдник или проповедник, и да не изчитате автобиографията си всеки път, когато той заговори за нещо. Просто слушайте и се опитайте да разберете. Дайте му възможност да почувства загрижеността ви и му покажете, че го приемате като равностоен човек.
Отначало той може и да не реагира. Може дори да стане мнителен. „Какво му става на баща ми? Какво се опитва да направи майка ми този път?“ Но ако тези депозити продължават да прииждат, те започват да се трупат. Отрицателният баланс полека-лека се стопява.“
Ст. Кови. „Седемте навика на високоефективните хора“, изд. „Кибеа“, 1999.